Хорото – просто танц или магия

Един от най-абсурдните митове, в който повечето от нас вярват, е, че след заминаването си в чужбина ние ще изгубим допира си до българските традиции, ще прекършим връзката с българската култура. Пристигайки тук обаче откриваме, че има хиляди начини да не позволим това да се случи. Една от възможностите във Франкфурт е групата за български хора. Инициатор на сбирките, провеждащи се от пролетта, е Натали-Мишел Шпайсер.

Първоначалната идея е малка група от студенти, живеещи в едно от общежитията тук, да се събират за час-два в неделя вечер и постепенно да научат най-емблематичните български хора като Право, Дунавско, Ръченица, “Бяла роза” и т.н. С времето информацията за срещите се разпространява и сред други хора, в следствие на което танците са вече два пъти седмично – сряда и неделя и са посещавани от над 30 човека. За изненада на всички ни, на сбирките често идват и германци, които бързо напредват със стъпките и не ни отстъпват по пъргавост.

Преди първата изява

Колкото по-голяма ставаше групата на танцуващите, толкова по-необходимо беше и изготвянето на програма какво точно ще правим. Сега всяка среща започва с кратка загрявка, за да сведем контузиите до минимум. Репертоарът от изучените хора вече нарасна до толкова, че понякога се налага да пропуснем някое, за да имаме време да научим и ново. Тъй като почти всеки път има новоприсъединили се, задължително няколко човека посвещават част от времето си от тренировката за въвеждане на новите лица. Правят го с усмивка и видимо желание. “Сигурно е заради магията на танца” – казва Натали. ”Докато танцуваш, сякаш се сливаш с музиката. Не мислиш стъпките, магията те понася, а ти и се оставяш да те отведе в своето вълшебно царство. Аз затова и нямам любимо хоро – всеки път емоцията ескалира и ме завладява напълно по време на различен танц. Пожелавам на всички да изживеят това усещане!”

Талисманите на групата – Кольо и Гергана

Частта с немисленето е все още трудна за по-голямата част от нас, но това не прави удоволствието от тренировката по-малко. Освен раздвижването и новосъздалите се приятелства, усещането за сплотеност е другото, което всеки път ни води до залата. Когато на почти 2000 км от дома група ентусиасти не само поддържат, а на моменти  изграждат Българския дух и чувството за единство, то притегателната сила към тази инициатива далеч надхвърля границата на осъзнатите предимства. Елате и вие, за да изпитате магията.